Сенките на забравените прадеди може да се оприличи на изригване, на взрив от цветове и звуци, откриващ за киното бездна от нови смисли, значения и звучене.
Филмът ни въвежда в бита на украинските планинци - гуцулите. През вековете страната им е била под властта на най-различни държави. Но този малък, горд народ е успял да запази идентичността си. Историята е разказана от М. Коцюбински. Филмът е верен на първоизточника. Поетическият рефрен на произведението са трима пастири, които се появяват в преломни моменти. Филмът е родствен с музиката и поезията. Параджанов си е все един и същ. Глупаво е да се преразказват филмите му.